Подготовката на тази тема съвпадна с премиерата на поредната част от филма на Лана Уашовски „Матрицата: Възкресения“. Това впрочем е всичко, което може да се каже за филма и затова продължаваме с по-сериозните неща.
От трите разгледани в подкаста сценария за нереална реалност внимание заслужават два.
Нашият мозък ли създава дрешката на реалността?
По-долу може да се насладите на професор Доналд Хофман, който отговаря на един голям въпрос: дали изживяваме света такъв, какъвто е… или такъв, какъвто ни е нужен да бъде? В една шокираща беседа той разказва как умовете ни конструират действителността за нас. За ваше улеснение съм я превел на български.
Приятни минути!
Част от симулация ли сме, с която ще изчезнем, ако я изключат?
„Как може физиката да издържи на истинското си величие, освен чрез нова революция във възгледите, която понижава всичките ѝ минали революции? И когато дойде, няма ли да си кажем: „О, колко е красиво и просто! Как сме могли да го пропуснем толкова дълго!“
Джон Арчибалд Уилър (1911-2008)
А сега няколко думи за автора на горния цитат.
Джон Уилър
Credit: Ulli Steltzer,
courtesy AIP Emilio Segre Visual Archives.
Той е причината да сте чували за „черна дупка“ и „червейна (червеева) дупка“.
Известен с умението си да вдъхновява с радикални, провокативни въпроси и да обяснява същността на сложните физични теории с прости думи. Като например елегантното му обяснение на ключовата идея в Общата теория на относителността:
„Време–пространството казва на материята как да се движи; материята казва на време–пространството как да се огъва.“
Той е този, който през 1990 изказва предположението, че информацията е фундаментална за физиката на Вселената. Според тази „it from bit“ доктрина всички физически неща имат теоритично-информационен произход а вселената ни е с участие. Какво значи това? Това значи, че всички ние и вероятно други съзнателни наблюдатели във вселената сме създателите, или поне тези, които правят вселената проявена.
А ако мислите, че по-щуро нещо от това не може да има, ето ви още една негова хипотеза: Във вселената има само един електрон (респективно – позитрон), а всички електрони и позитрони, с които смятаме, че е пълен всемирът, са всъщност прояви на тази двойка, която се движи напред-назад във времето.
Стига толкова, да не прегреете.
Ник Бостром
Ето и философът, който през 2003 разбуни умовете на човечеството с „Аргументът за симулация“ – шведският учен Ник Бостром. Следният линк води към оригиналния текст на документа „ЖИВЕЕТЕ ЛИ В КОМПЮТЪРНА СИМУЛАЦИЯ?“.
Future of Humanity Institute, CC BY 4.0,
via Wikimedia Commons
А самият аргумент гласи:
Поне едно от следните твърдения е вярно:
(1) Човешкият вид е много вероятно да изчезне, преди да достигне стадий на „постчовешки“;
(2) Която и да е постчовешка цивилизация е изключително малко вероятно да проведе значителен брой симулации на своята еволюционна история (или нейни вариации);
(3) Почти сигурно живеем в компютърна симулация.
От това следва, че вярата, че има значителен шанс един ден да станем постчовеци, които изпълняват симулации на предци, е погрешна, освен ако в момента не живеем в симулация. Обсъждат се и редица други последици от този резултат.
Линкът по-долу води към страницата с дебата, който последва документа. Аргументът продължава да привлича голямо внимание. На страницата ще намерите и научни статии коментиращи, разширяващи или критикуващи оригинала, както и някои отговори на автора.