Приключенията на барон фон…

При подготовката на този епизод открих нещо, което само по себе си може да бъде една отделна история. Историята за…

Два барона – два сладкодумника

Барон фон Мюнхаузен и барон Мориц Беньовски – двама съвременници, родени в централна Европа, свидетели и участници в едни и същи събития. Единият, нереализирал се военен, който разказва в кръчмата фантастични измислици, предизвикващи веселие и смях. Другият, нереализирало се величие, което украсява пътешествията си с небивалици, будещи въздишки и възхищение.

Един безподобен лъжец

Да, Карл Фридрих Йероним барон фон Мюнхаузен е действителна личност. Роден е на 11 май 1720 в Боденвердер, долна Саксония. Служил десетина години в руската имперска армия (гарнизона в Рига). Не участвал във военни действия. Успял да стигне едва до чин капитан и то след многобройни молби. Напуснал без оставка, поради което не получил и право на пенсия. Прибрал се у дома и започнал да разказва на съседите и гостите си удивителни истории за своите приключения в Русия.

Един от неговите слушатели разказва:

Обикновено започваше да говори след вечеря, като палеше огромната си лула от морска пяна с къс мундщук и поставяше димяща чаша пунш пред себе си… Той жестикулираше все по-изразително, въртеше малката перука на главата си, лицето му ставаше все по-одушевено и зачервено, и той, който обикновено беше много правдив човек, в тези моменти отпускаше страхотната си фантазия.

И ето ти чудо. Това, което не успява да постигне в кариерата, постига с разказите си. Още приживе негови приятели ги записват и публикуват. Баронът става известен в цял свят завинаги.

А що се отнася до представата ни за външния му вид (съсухрено старче със засукани мустаци и козя брадичка), за нея трябва да благодарим на Гюстав Доре и неговите илюстрации. За съжаление всички подобни изображения на барона са датирани поне половин век след смъртта му. Доре (като цяло много точен в исторически детайли, дори в поредица от подчертано гротескни хумористични илюстрации) ни представя образ, който е анахронизъм, тъй като през 18 век не се носят бради. Те идват на мода през следващия век, наложена от импеатор Наполеон III. 

Всъщност, когато се видят двете рисунки (на барона, от Гюстав Доре и на императора от Ричард и Едуард Тейлър) става ясно, че известният „бюст“ на Мюнхаузен с мотото „Mendace veritas“ (Истината е лъжа) и изображението върху „герба“ ​​на три патици (върху герба на Наполеон са три пчели) е просто карикатура на императора. Съвременниците са разбирали ясно какъв е политическият подтекст.

Карл Фридрих Йероним фон Мюнхаузен има един единствен портрет, нарисуван от Готлоб Брюкнер през 1752, когато баронът е на 32. За съжаление тази картина е унищожена по време на втората световна война. За щастие има запазени нейни снимки и описания, по които е възстановен образът на сладкодумния разказвач. На въпросния портрет баронът е във военна униформа и външният му вид няма нищо общо с онзи, който илюстрации и филми са ни внушили.

Един безподобен авантюрист

В България почти никой не е чувал за Мориц Беньовски. Не знам защо се е получило така. До скоро и аз не знаех нищо за него. А се оказва, че сме пропуснали невероятен авантюрист. Може би един от най-великите в света.

Мориц е бил изключително амбициозен. Неуспехите само са го настървявали. За двадесет години прави повече отколко други (влезли в историята), не смогват за цял живот. При него няма застой, няма скучни периоди, няма бездействие. И където нещо не се получи, той го обвива с прекрасни измислици. Така автобиографията му се превръща в приключенски роман, в който изследователите трябва да проверяват всяко нещо за достоверност. Работата е там, че той украсява нещата, които реално прави. За разлика от съвременника си и истински барон фон Мюнхаузен, при когото всичко е измислица с цел забавление, Мориц наистина лъже.

Да, макар непрекъснато да се представя за барон, Мориц никога не е бил такъв. И това е първата причина, караща изследователите му да са нащрек за всичко, което разказва. Е, все пак осем години преди смъртта си, успява да се сдобие с благородническа титла и то граф.

Днес, поглеждайки списъка с всички доказани негови действия и постижения, човек махва с ръка. всъщност, кой не е склонен да преувеличава, когато говори за себе си? Та Мориц Беньовски успява да навести всички континенти (без Австралия и Антарктида) и то по няколко пъти, в преследване на амбициозните си цели и мисии.

По-долу виждате карта на неговите странствания с посочени години на извършването им. Разбира се, и на нея има един маршрут, за който отсъстват доказателства, но те са общо взето малко.

Мориц е нещо като поп икона в края на 18 век. Дневниците му са бестселър. Те обаче биват публикувани едва 4 години след смъртта му. Днес словенци, унгарци и поляци не могат да си го поделят, заради смесения му произход.