Моите срещи с невъзможното

Медитацията

Всички невъзможни на пръв поглед неща, на които човек е способен, се извършват в едно особено състояние на ума, дори той, човекът, да не го съзнава. Привеждането в това състояние се постига най-често с медитация. Тя има различни степени, като най-дълбоката (самади) е достигана от много малко хора, а още по-малко са оставали в нея. Смята се, че през последния половин век едва около 40 души са успели в това начинание, а според други източници те са само 24. Самата тя има няколко нива, като последното от тях, според Будизма, не се постига с усилието на човека, а е божи дар. Т. е. Бог преценява дали медитиращият го заслужава.

Научно потвърдено е, че медитацията оказва положително влияние върху различни аспекти на човешкото здраве и покачва ефикасността на ума. Тя също е ключ към иначе приемани за неестествени способности. Но каква е целта на влизането в най-дълбоката ѝ степен е трудно да се формулира с няколко думи, защото „постигане на просветление“ не говори много на непросветения.

Най-общо в това състояние човек надхвърля ограниченията на тялото. Постига върховно блаженство и супер съзнание. Съединява се с най-висшата реалност [което вероятно означава с Бог, бел. авт.]. То може да продължи часове или дни. В него се губи желание за връщане и се смята, че ако човек остане на това ниво 21 дни, има всяка вероятност душата му да напусне тялото завинаги.

Смъртта

Будистки източници твърдят, че постигналият най-дълбоката степен продължава посмъртното си съществуване в медитативно състояние и тялото му става нетленно. Тук употребата на думата „жив“ не е особено уместна, защото медитиращият не е жив в смисъла, който науката приема. Тя смята телата на самомумифицирали се монаси/лами за мъртви. Например проведените през тази година изследвания върху 13 съхранении тела, за които се твърди, че са в дълбока медитация, не откриват енцефалографска мозъчна активност.

От друга страна при направеното обследване през 2002 год., 75 годишната мумия на Пандито Хамбо Лама XII (Даши-Доржо Итигилов) е описана като „в състояние на човек, починал преди 36 часа“. И още „Инфрачервената спектрофотометрия показа, че протеиновите фракции имат характеристики като на жив човек.“ Има разминаване в определенията на науката и будизма за жизнения статус на озовали се в дълбока медитация. Будизмът говори за осем стадия на смъртта, докато съвременната медицина приема за последен едва четвъртия от тях.

Пример

На 16 ноември 2017 будисткият монах Луанг Фор Пиан „почина“ на 92 в Бангкок. Родом от Камбоджа, Пиан прекарва по-голямата част от живота си, служейки като добре известен духовен и будистки гуру в Лопбури, централен Тайланд.

Два месеца по-късно тялото му бе извадено от ковчега като част от традиционна будистка церемония. Трупът не се бе разложил и той сякаш се усмихваше. На стотния ден от смъртта му бе проведена последната церемония, според традицията в такива случаи.

Интересно е, че при него самомумифицирането не е протекло по описания по-долу начин.

Начинът

Постигането на самомумифициране е дълъг процес. Опитващите монаси първо преминават през специална 1000-дневна диета от плодове и семена, за да освободят телата си от всички мазнини. Следва нова 1000-дневна диета от корени, борова кора и токсичен чай, приготвен от сока на китайското лаково дърво. Чаят трябва да запази тялото и изгони всички паразити.

След тези пет и половина години, монахът бива затварян в каменна гробница. Голяма е колкото да го побере, с малка тръба, през която да диша. От тази гробница той сигнализира периодично с дрънване на камбанка, че е още жив. След като то престане се отброяват още 1000 дни. След това гробницата се отваря, за да се види дали процесът на мумификация се е състоял. Ако е така, се приема, че монахът е достигнал състояние Буда (просветлен) и бива излаган на показ в съответния храм.

Ученият

Д-р Бари Керзин, е професор във Вашингтонския университет, известен будистки монах и лекар на Далай Лама. На него се приписват следните думи, които е възможно да са компилация от няколко изказвания, а не конкретен цитат, тъй като изразената теза се застъпва в различни негови интервюта и лекции:

Имах привилегията да се грижа за някои медитиращи, които бяха в състояние тукдам*. Ако човекът може да остане в това състояние повече от три седмици – което рядко се случва – тялото му постепенно се свива и накрая всичко, което остава от него, са косата, ноктите и дрехите му. Обикновено в този случай около тялото се появява аура, което може да продължи няколко дни. Това е най-високото състояние, близко до състоянието на Буда. Ако човекът е способен да остане в него, той може да стане Буда.

* Една от последните фази на дълбока медитация, бел. авт.