Мистерии, предизвикващи науката

Няколко неразгадани примера

Горските кръгове

Долните снимки са направени в Онтарио, Канада. На следния линк може да видите едно от местата в Google Maps.

Звездното желе

Светлините на Хесдален

Долният кратък филм на History разказва (на английски) малко повече за феномена.

Пустинният лак

Примери от Сахара и Северна Америка

Ръкописът на Войнич

На следния линк може да разгледате целия ръкопис в дигиталната библиотека на Йейлския университет: https://collections.library.yale.edu/catalog/2002046

Кратко резюме за ръкописа, извлечено от Wikipedia:

Ръкописът на Войнич е илюстриран кодекс, написан на ръка с неизвестна писмена система. Въглеродният анализ показва, че пергаментът идва от началото на 15-ти век (1404–1438). Предполага се, че е съставен в Италия по време на ренесанса. Произходът, авторството и целта на ръкописа са неизвестни. Някои от хипотезите предполагат, че това е: скрипт на естествен или конструиран език; неразчетен код, шифър или друга форма на криптография; или просто безсмислена измама. В момента ръкописът се състои от около 240 страници, но има доказателства, че липсват страници. Повечето от страниците имат фантастични илюстрации или диаграми, показващи хора, измислени растения, астрологични символи и т.н. Текстът е написан отляво надясно. Ръкописът е кръстен на Уилфрид Войнич, полско-литовски търговец на книги, който го купува през 1912 г. От 1969 г. се съхранява в библиотеката за редки книги и ръкописи Бейнеке на университета Йейл. Ръкописът е проучван от много професионални и любители криптографи, включително американски и британски разбивачи на кодове от Първата и Втората световна война, но никога не е бил доказуемо дешифриран и нито една от многото хипотези, предложени през последните сто години, не е независимо проверена.

Няколко разрешени загадки

Плаващите камъни

През 2011 г. екип от изследователи се опита да разреши мистерията на Плаващите камъни чрез залепване на GPS сензори върху тях. Тъй като скалите се движат рядко, един от учените очакваше това да бъде, цитирам, „най-скучният експеримент досега“.

Две години след началото на проекта няколко души от учените се появиха на Racetrack, за да направят наблюдения и… Изненада! Бяха дошли точно когато езерото бе покрито с тънък слой вода. И тогава, за тяхно удивление, видяха как някои от скалите се движат.

В крайна сметка те публикуваха своята статия – и решението на мистерията – в PLOS One. Според екипа камъните се движат само при определени обстоятелства. Първо, състезателната писта трябва да се напълни с вода, достатъчно дълбока, за да образува плаващи пластове лед, но достатъчно плитъка, за да не покрие камъните. През нощта повърхността на водата трябва да замръзне. След това на сутринта ледът трябва да се разпадне на плаващи панели. При правилните условия вятърът ще бута тези ледени панели по повърхността на водата а те от своя страна ще местят Плаващите камъни. Местенето е малко, но с годините се натрупва, създавайки известните, дълги писти по земята.

Има обаче още една мистерия, която остава: Изследователите не са сигурни, че този метод е валиден и за най-големите камъни в Долината на смъртта, но наблюденията ще покажат.

Голямото несъответствие

За пръв път несъответствието е наблюдавано от Джеймс Хътън през 1787 г. в Сикар Пойнт, Шотландия, а след това от Джон Уесли Пауъл в Гранд Каньон през 1869 г.

През 2018 международен екип от учени откри доказателства, че това е продукт на удивителна ледникова ерозия през период, известен като „Земя – снежна топка“ (Snowball Earth), когато почти цялата планета е била покрита с лед. Учените публикуваха откритието си в Proceedings of the National Academy of Sciences. Според събраните доказателства след периода „Земя – снежна топка“ се е развило мощно ерозионно отмиване. Когато ледът се е оттеглял, е отнесъл в океана цял слой от кората, изхвърляйки го в морето, откъдето впоследствие е погълнат във вътрешността на Земята при движението на тогавашните тектонични плочи.

Доказателствата за тази теория идват под формата на кристали от въпросния период – изотопи на хафний и кислород. Изследователите отбелязват, че радиоактивните изотопи изпълняват ролята на капсули на времето. Огромната по мащабите си ерозия обяснява и защо са познати само два по-големи кратера от астероидни удари, станали преди повече от 700 милиона години, а датираните след това време са толкова много. 

Земетръсните светлини

Отговорът дойде през 2014 г. в статия, публикувана в Seismological Research Letters. В него авторите изследват данни от 65 земетресения, при които хора съобщават, че са видели светлини. Учените откриват, че най-вероятно виновникът е електрическата активност в определени видове скали, особено вулканичните. Екипът установява, че когато са подложени на голямо напрежение, тези скали могат да се освободят електрически заряд. Налягането кара химичните връзки между определени съединения в скалите да се разкъсат при което се освобождават заредени кислородни атоми. Ако достатъчно връзки се разкъсат наведнъж

(като преди или по време на голямо земетресение) група от тези заредени атоми могат да се втурнат към повърхността, обикновено през разлом на две земни плочи. След това, когато избухнат над земята, те могат да йонизират въздуха, наелектризирайки го. Това в крайна сметка създава различните светкавици.

Условията, които причиняват ефекта, са доста специфични, което обяснява защо земетръсни светлини се виждат само при около 0,5% от земетресенията. Според екипа този феномен може да обясни и други неща, забелязвани в такива моменти, като нискочестотните радиоизлъчвания. За съжаление, разбирането на земетръсните светлини вероятно няма да ни помогне в предсказването на самите земетресения.