За крал Артур
Първото издание на „Един янки в двора на крал Артур“, 1889
Снимка: Daniel Carter Beard, Public domain, via Wikimedia Commons
Дървеният плот за маса в замъка Уинчестър, Йоркшир
Снимка: https://www.historic-uk.com/
Замъкът Керлион, Южен Уелс е една от трите римски легионерски крепости във Великобритания. Той е едното от предположенията за местонахождението на Камелот.
Снимка: https://www.historic-uk.com/
…и неговият български побратим
Граници на Прилепското кралство, втора половина на 14 век
Изображение: Central_balkans_1373_1395.png: PANONIANderivative work: Mladifilozof, Public domain, via Wikimedia Commons
Разбира се, приликата между крал Артур и Крали Марко е само в начина по който двата образа са създадени и тяхното предназначение – да са символ на нещо добро. Но за разлика от Артур, Марко Кралевити е откровен негодник в някои от повествованията. Защо това е така, би могъл да каже само неизвестният автор на творбата.
По-долу следва една такава песен, в която Марко не е нито освободител, нито справедлив отмъстител, нито добър и щедър юнак. Тук той е своят антипод: Лъжец, измамник, крадец, похотлив и извратен стар свекър, садистичен убиец на сина си… Прочетете ли я, мнението ви за Марко Кралевити рязко ще се промени.
Преди да продължите, обаче, ще трябва да ви поясня нещо: Макар в други песни Филип Маджарина да е противник на Крали Марко, тук те са син и баща. Това не бива да ви смущава, защото всяка песен е отделно творение с различен автор, нямащо връзка с останалите.
Зажени се Филип Маджарина,
отдалек му мома погодиа,
далек, далек от незнайна земня,
два дни, три дни през дълбока вода,
два дни, три дни през широко поле,
три недельи през зелена гора.
Сабра Филип китени сватове,
та пойдоа далек за девойкя,
три дни одат, поле да изодат,
три дни газат, вода да изгазат,
три недельи гора да преминат.
Преминаа през широко поле,
препливаа през дълбока вода,
преминаа през зелена гора,
отидоа у незнайна земня,
намериа незнайна девойкя.
Годили ги с Филип Маджарина,
венчали ги у новите църкви,
повърнали сватба и сватове,
сапрели ги у момини двори,
пили, яли, сватба направили.
Па пойдоа назад да се върнат,
та върнаа сватба и сватове,
и девере със млада невеста.
Па пойдоа през зелена гора –
напред върват кумо и старойкя,
между них е Филип Маджарина;
по них върват два млади девере,
между них е венчана девойкя –
по них върват китени сватове,
ей сватове на бели атове.
Проговори Марко – стари свекър:
– Послушайте, китени сватове,
я запрете кумо и старойкя,
почекайте два млади девере,
да идеме сенкя да дириме,
да сапреме сватба да опчини,
да опчини и пладне да чини.
Послушаа сватба и сватове,
отидоха сенкя да подират.
Намериа дърво най-високо,
най-високо дърво, най-китнато,
най-китнато, китната маслина,
там сапреа сватба и невеста
да опчинат и пладне да чинат.
Проговори Марко – стари свекър,
проговори, та песен запйеа:
– Я подухни, ветре ладанине,
та подигни на девойкя дувак,
та да видим девойкино лице,
да видиме защо дни губиме,
да видиме защо вода газиме,
да видиме защо пат биеме,
пат биеме и пари арчиме.
Подухнало ветар низ горица,
подигнало на девойкя дувак,
светна лице като ясно сълнце,
църни очи като дзвезди светат,
вити вежди – морски пиявици,
свити уста с пара разрезани,
кюкюрато носе напърчено.
Проговори Марко – стари свекър,
провикна се, туку що си може:
– Прощавайте, куме и старойкье,
прощавайте, два млади девера,
прощавайте, китени сватове,
прощавайте, що ще да ви кажа,
честит Филип със тая девойкя,
не ще да е девойкя за Филип,
на ще да е девойкя за Марко.
Проговори Филип Маджарина:
– Ка ще да е девойкя за Марко?
Със мене е пърстен променила,
от мене е венец приемала.
Отговори Марко – стари свекър:
– Фала тебе, Филип Маджарина,
а д’идеме у Рила планина,
да идеме у Рилски манастир,
да видиме божите правила,
да питаме стари игумене,
игумене, Божи служителе –
они думат по Божя правина,
а не думат никуму по атър,
ще ни кажат на кого се пада.
Излага се Филип Маджарина,
излага се Филип, не верва се,
че и Марко закон Божи знае,
не ще Марко нищу да направи,
що у Господ за лошо се пази.
Отидоа у Рила планина.
Кога вече близу наблизиа,
пусти Марко, пусти безобразник,
итар гявол, итар домишлярин,
свали капа Богу да се моли,
не свали я Богу да се моли,
на извади сабля колаклия,
колаклия, сабля на сглабове,
що се сабля на колаче вие
и се сабля у капата крийе,
та погуби Филип Маджарина –
отсече му глава до рамена,
съсече го на два, на три трупа,
па се тогай назаде повърна,
та отиде код голема сватба.
Провикна се Марко, що си може:
– Я пойдете, кума и старойкя,
я пойдете, два млади девера,
я пойдете, китени сватове,
поведете сватба и невеста,
чуйте, старо, запомнете, младо,
не падна се Филип да я води,
на се падна Марко да я земе,
да я земе Марко, да я води –
таман ния у Рила стигнахме,
стигнаа ни потера хайдуци,
погубиа хайдуците Филип,
свалиа му глава от рамена,
свалиа я на земня студена,
я побегнах, едва жив утекох.
Провикна се венчана девойкя:
– Прощавайте, кумо и старойкя,
прощавайте, два млади девере,
прощавайте, китени сватове,
прощавайте и прошка ми дайте,
да отида с Марко – стари свекър,
да отида у Рила планина,
да ми каже Филипова мърша,
да си зема пърстен подписани.
Излага се Марко – стари свекър,
излага се Марко, не верва се,
заведе я у Рила планина,
ка видела Филип Маджарина,
провикна се, туку що си може:
– Ей Филипе, мойе първно либе!
Дотука ли двама да се либим,
та толку ли млади да се водим?
Църни кърви, каде сте потекли?
Църни очи, каде сте гледали?
Бели раце, що се не вардихте?
Бързи нозе, защо не бегахте?
Боже мили, сполай ми на тебе!
Дека се е чуло и видело,
свекър снаха за либе да земе!
Па си бъркна у десни джебове,
та извади ноже позлатено,
да изчисти раце кървавити,
да си земе пърстен подписани;
не зема го кърви да изчисти,
убоде се у клетото сърце,
сал да не е с Марко да се води,
сал да не е срамна да не оди.
Трапна душа със глас се провикна:
– Леле, Боже, сполай ми на тебе!
Пусти свекър що го гявол изду,
каил ли е Господ, Боже мили,
свекър снаха за либе да води?
Лежи, либе, двама да лежиме,
да се радват нашите душмане,
да се свекру жалбата изпълни!