Кой каза, че Хитлер е избягал?

На 27 март 1945 г. помощникът на Гьобелс Рудолф Семлер записва в дневника си: 

Хитлер каза на Гьобелс в Райхканцелерията: ‘Никога повече няма да напуснем тази сграда по собствена свободна воля. Никоя сила в света никога не може да ни принуди да се откажем от позицията си. Сега се правят всички приготовления за истинската сцена на [операта от Вагнер] „Здрач на боговете“’.

Дори само тези думи показват недвусмислено, че Хитлер планира театрален край, а не бягство. Но да видим

…какво става в Кремъл след войната

От епизода на подкаста вече сте разбрали, че конспиративната теория за бягството на Хитлер е приумица на неговото огледално изображение в Кремъл – Йосиф Висарионович Сталин. През 1945 той изглежда все още си въобразява, че със световен пожар може да прекрои земята и я превърне в лагер. Социалистически! Дума, която трябва да скрие факта, че иде реч за лагер. Затворнически! В края на май, две седмици след като е получил неопровержимите доказателства за смъртта на Хитлер, Сталин лично върти луди конспиративни теории за бягството на Хитлер с подводница в Япония(!). Това е по време на деликатните преговори с американския пратеник Хари Хопкинс.

Но времето тече и диктаторът изглежда осъзнава, че макар и победител СССР е съсипан. Светът е уморен от войната и иска мир. Настъпва така нежеланото от съветския лидер спокойствие и разведряване. Освен това западът, благодарение на чиято помощ Хитлеризмът е смазан, е стабилен и процъфтяващ. И продължава да стои на опасните за комунизма либерално-демократични позиции. Световната революция не се е случила и в обозримо бъдеще няма да има подходящи условия за нова.

В резултат на това пет години по късно насаждането на идеята, че Хитлер е избягал се е обезсмислила. И настъпва внезапна промяна в съветската позиция. На 180°. През 1950 излиза филмът „Падането на Берлин“, в който Хитлер вече е представен не като избягал в Испания или Аржентина, а като загинал от собствената си ръка в бункера на канцеларията.

Но и сега не е изречена цялата истина. Започва насаждане на нова лъжа. За нея ще поговорим тук.

Как се самоубива Хитлер

Както в ранните си признания, така и в по-късния си филм руснаците твърдят или намекват, че Хитлер се е самоубил, като е взел отрова: На 5 юни 1945 г. щабните офицери на Жуков заявяват, че руските лекари са установили чрез преглед на тялото на Хитлер, че той е починал от отрова. От друга страна, нито едно от техните изявления не е било авторитетно, аргументирано или дори обстоятелствено. Техните от преди 9 юни 1945 г. са неофициални и от втора ръка. В някои отношения със сигурност са неточни — поне във формата, в която са докладвани. А филмът е безсрамна пропаганда, пълна с тенденциозни неточности и не може да се приеме като научна документация. 

Да преразгледаме наличните доказателства.

Първият свидетел, който е на разположение през 1945 г., е Ерих Кемпка, шофьорът на Хитлер. Той е бяга от Берлин и е заловен от американците. При разпит заявява, че веднага след смъртта на Хитлер Гюнше (неговият адютант), който е прегледал тялото, му е казал, че Хитлер се е прострелял през устата. Това разбира се е само доказателство втора ръка, но Кемпка добавя, че след като е помогнал да се изнесе тялото на Ева Браун до изгарянето, самият той е отишъл в „стаята на смъртта“ и е видял, лежащи на пода, два револвера, единият Walther 7.65, другият Walther 6.35. 

Седем месеца по-късно това доказателство е потвърдено и завършено от лидера на Хитлерюгенд Артур Аксман, който е бил на свобода в Баварските Алпи и по този начин е независим от Кемпка. Аксман заявява, че е бил един от тези, които са влезли в „стаята на смъртта“ веднага след самоубийството на Хитлер. Ето неговите думи:

 „Когато влязохме, видяхме фюрера да седи на малък диван, Ева Браун до него, с глава, опряна на рамото му. Фюрерът беше само леко отпуснат напред и всички разбраха, че е мъртъв. Челюстта му висеше леко надолу и на пода лежеше пистолет. От двете слепоочия капеше кръв, а устата му беше кървава и намазана, но наоколо не беше пръснато много кръв. . . Вярвам, че Хитлер първо е взел отрова, а след това се е прострелял през устата и че сътресението на такъв взрив е довело до кръвта по слепоочията на фюрера.“

Към това трябва да се добави и свидетелството на Менгерсхаузен (офицерът от охраната), който заявява, че когато около месец по-късно му били показани останките от тялото на Хитлер, главата имала дупка от куршум в слепоочието. Менгерсхаузен добавя, че според състоянието на главата, когато я е прегледал, Хитлер се е прострелял през главата, а не през устата. Дупката в слепоочието му се сторила дупка на входящ, а не изходящ куршум. Ако Хитлер се беше прострелял през устата, казва Менгерсхаузен, налягането на въздуха със сигурност щеше да счупи челюстите, които обаче бяха непокътнати. 

Защо куршум?

Доказателствата изглеждат ясни: Хитлер може и да е взел отрова, но със сигурност се е самоубил с револверен изстрел. Всъщност това би трябвало да очаква от неговия характер. Той обича да си спомня и да показва, че е войник. Той обича да дава на своите генерали пример за правилно поведение на истински германски войник. Още две години преди това той много ясно заявява какво може да бъде това задължение. През февруари 1943 г., когато до него достига новината, че фелдмаршал Паулус се е предал при Сталинград, Хитлер изпада в ярост и изнася тирада към Генералния си щаб по темата. Той очаквал Паулус и неговите командири да се самоубият:

Те трябваше „…да се застрелят с последния си куршум“. Как би могло да има някакво извинение за победен военен лидер? „Когато нервите се спукат, не остава нищо друго освен да признаеш, че не може да се справиш със ситуацията и да се застреляш.” 

Две години по-късно, през април 1945 г. Хитлер признава, че е срещнал своя Сталинград. И той не пропуска да изпълни собственото си предписание буквално. 

…и защо Кремъл го премълчава?

Защо тогава руснаците изчистват револвера от тяхната версия за смъртта на Хитлер? Има напълно рационално обяснение, което, макар и предполагаемо, може да е вярно. Руснаците вероятно прикриват начина на самоубийство на Хитлер точно по същата причина, поради която Хитлер го е избрал: Защото това е „смърт на войника“. 

В крайна сметка това е в съответствие с тяхната обща практика. Предишни тирании на духа са се опитвали да смажат победените, но опасни философии чрез категорични публични екзекуции: на бесилото, на дръвника, или в кървави лагери за сплашване на народа. Но такива зрелищни ликвидации, колкото и да са били ефективни първоначално, имат навика да пораждат по-късни митове: има реликви на мъртвите, поклонения до мястото на екзекуцията. Ето защо е предпочетен по-малко категоричен метод: идеологическите врагове изпадат в забвение в безименни гробове на несигурни дати и никакви реликви от тях не остават за по-късно почитане. 

Именно поради тази причина и в съответствие с тази философия са скрити обстоятелствата около смъртта на Хитлер. Скрити са костите му, унищожена е сцената на неговото самоубийство и неговото „нордическо“ погребение. Но когато такова пълно укриване вече не е било възможно и признаването на фактите е неизбежно, е имало един факт, който е сметнато за целесъобразно да се промени, защото смъртта на войника може да изглежда за германците героична.

Една германка и една рускиня

Две жени, изиграли съществена роля в идентифицирането и разгласяването на истината за смъртта на Хитлер.

А смъртта на Сталин?

В анонса за този епизод споменах, че около смъртта на другия диктатор също има неразбории. По всичко личи, че има премълчаване и укриване. Разликата е в това, че при него процесите са вътрешни, в рамките на ръководството на съветската държава. Но схемата е същата: Има диктатор, чийто край идва и заинтересованите от това среди предприемат съответните действия в тяхна полза. Тъй като Смъртта на Сталин е сериозна тема, е по-добре тя да бъде разгледана в отделен епизод, което ще стане по-нататък.