1, 660, 000, 000 жерви за 18 дни?
Изглежда хората съвсем целенасочено си внушават, че във всеки мит или легенда трябва да има поне зрънце истина. Защо ли? Защото това им дава право да вярват във всяко нещо, което им харесва по някакви причини.
Идеята може да бъде опровергана много лесно. Например с приказките. Те са пълни измислици, плод на нечие въображение. Никой не би казал, че сигурно има нещо вярно в историята за говорещ котарак в чизми или вълк, преструващ се на баба. Същото се отнася и за научната фантастика. Ако след няколко хиляди години, някой попадне на „Соларис“, „Сталкер“ или „Една одисея в космоса“, едва ли би помислил, че човечеството е имало сериозни контакти с извънземни цивилизации пред 20-ти век, при това дори отвъд пределите на Слънчевата система.
Защо не допуснем, че хората са имали въображение и в хилядолетията преди новата ера? Защо смятаме, че летящите колесници вимана от древноидийския епос „Махабхарата“ са самолети, а не просто плод на нечия фантазия? Нима тогава не е могло да има фантасти?
В 10-ти брой на първи сезон поместих долната графика, показваща населението на земята през вековете. Ясно се вижда, че броят на жертвите от войната, описана в „Махабхарата“ може да бъде даден едва след 1900 година, когато човечеството достига това число. Тъй като популацията расте експоненциално, е лесно да се прецени чрез екстраполация, че по времето на въпросната война населението на земята е било само около 4 милиона.
Разбира се, някой може да каже, че това са оцелелите след войната. Защо преди нейните 18 дни, хората да не са били 1, 664, 000, 000? Защото, ако това е било така, днес при всяко копване с мотиката около доматите в градината, ще излиза скелет.
Разкопките в Мохенджо-даро
Мохенджо Даро или „Могилата на мъртвите“ е древен град от цивилизацията на долината на р. Инд. Мястото е открито през 20-те години на миналия век и днес се намира в пакистанската провинция Синд. В началото на шейсетте години от миналия век американският археолог Джордж Далес открива митичното клане, с което мястото става известно.
Всъщност намерени са всичко на всичко 37 скелета, главно на жени и деца. Смята се, че са станали жертва на Арийски или Индо-европейски завоеватели, преди 4000 години, когато цивилизацията вече е западнала и градът престава да съществува. Това е 4 до 8 хилядолетия след „ядрената война“, от която те трябва да са загинали. Няма радиация, няма разтопени до стъкло тухлени стени, няма ги и стотиците хиляди жертви. От долния линк ще се пренесете на мястото такова, каквото го вижда и заснема Далес преди около 60 години.
Мохенджо-даро – разкопките и откритието