Феноменът, наречен Библия

„Печатари ме преследваха без причина“

Грешките в отпечатването на текстове съпровождат тази дейност от самото ѝ начало. Понякога те са били толкова многобройни и/или толкова сериозни, че авторите и печатарите са се виждали в чудо. Тъй като в онези времена печатът е монопол на църквата и се разпространява само „Божието слово“, са се случвали доста инфарктни срещи с резултатите от примитивната технология, както за поръчителите, така и за изпълнителите.

През 1561 год. е отпечатано произведение, озаглавено „Анатомия на литургиите“. То било само от 172 страници, но списъка с грешките в него – цели 15 стр. Не е чудно, че са били толкова много, както и че по време на печатането се случвало хартията да бъде намокрена, изцапана, увредена…

Интересното в тази история е, че редакторът, който бил благочестив монах, съставил списъка и написал предговор, обяснявайки, че гo прави, за да надвие сатаната. Според него именно той не искал творбата да види бял свят и направил всичко възможно да я окепази – нарочно накарал печатарите да сбъркат толкова много в една толкова малка книжка, а после наквасил произведението така, щото да не е четливо.

За мъките на този монах научаваме от издадената преди близо два века книга „Литературни куриози“. Вероятно можем да ѝ имаме доверие, защото в нея са описани случаи, които се потвърждават от оцелели копия на объркани религиозни текстове.

Там е описана и следната история, спомената и в други източници от същия период:

Вдовицата на един немски печатар се възползвала от кончината му, докато отпечатвал Библията и внесла поправка в един текст, който пряко я засягал. Явно приживе печатарят следвал стриктно Божите указания за третиране на жената като слуга и собственост. На горката му съпруга сигурно ѝ е било дошло до гушата. И бидейки бясна не само на починалия си мъж, но и на Библията, скришно внесла поправка в Битие 3:16, където Господ казва на жената, че мъжът ще е неин господар. Вдовицата сменила две букви и текстът вече гласял, че мъжът ще бъде неин глупак. Копията с направената поправка тя продавала на подобаваща цена, за да изплати живота си, който очевидно не е бил лек.

Райската градина

Подозирам, че за много хора раят, създаден за Адам и Ева и раят, предназначен за праведните души, са едно и също нещо. Не са. Райската градина Едем (или Еден) е мястото, на което Бог заселва родоначалниците на човешката раса. Тя се намира на земята и в Библията горе-долу точно е указано нейното място. Горе-долу, защото от споменатите за ориентир 4 реки само Тигър и Ефрат са познати със същите имена днес. Това се смята за достатъчно, да се приеме, че земният рай е в днешен южен Ирак.

Там може да отидете по всяко време. Озъртайте се за херувими с огнени мечове (може би подобни на тези от „Междузвездни войни“). Бог ги поставя на стража след изгонването на Адам и Ева, да пазят Дървото на живота от желаещи да станат безсмъртни (Битие 3:16).

Любопитна подробност е, че са поставени да пазят градината само от изток. Защо, гадайте.

А небесният рай, пред портата на който ви чака св. Петър е нещо друго. Но тъй като оттам никой не се е върнал, за да разкаже къде е и как изглежда, ще трябва да се задоволите само с тази информация.

За разпространението на религиите

Когато набирах информация за темата попаднах на статистически данни, които ме изненадаха. Оказва се, че в световен мащаб след християните (31.1%) и мюсюлманите (24.9%) най-голяма е общността на нерелигиозните хора (15.6%). В нея влизат не само атеисти и агностици но и вярващи в бог, които не следват определена религия.

Оказва се също така, че макар в абсолютни цифри броят на вярващите християни да расте, в страните в които християнството е преобладаващата религия процентно те намаляват, за сметка увеличаването на нерелигиозните.

Tези, които се интересуват повече, могат да направят справка тук: Pew Research Center