За този пост, който се надявам да е пръв от поредица такива, изказвам искрена благодарност на един човек, когото не познавам, но уважавам заради огромния положен труд да събере, опише и съхрани говора в родния си край – г-н Асен Младенов: 30 години; над 8300 думи, всяка с примери за употреба; голям брой пословици, поговорки, гатанки, благословии, клетви и приказки в книгата „Трънските думи“.
Го̀спод здра̀вие и сѝлу да му да̀ва!
Превод на ползваните изрази, поговорки и гатанки
Па етѐ живѐемо и нѝе тудѐва, ко̀лку да не е дуня̀та бес човѐци. | Ама ето, живеем и ние тук, колкото да не е светът без хора. |
Ичера̀шното не мо̀жеш да га стѝгнеш, ю̀трешното нѐче да ти се размѝне. | Вчерашното не можеш да го стигнеш, утрешното няма да ти се размине. |
Дънъ̀т га свършу̀е тъ̀внина, а човѐка – я̀дове. | Денят го довършва тъмнината, а човека – ядовете. |
Не мо̀же свѐте добриньѐ да су на едно̀ мѐсто. | Не може всички добрини да са на едно място. |
Вода̀ надо̀ле, вѐтър насва̀куде! | Водата надолу, вятърът навсякъде! (Отговор на въпроса как вървят нещата, с подтекст: едни избират по течението, други – свободата.) |
Времѐто не а̀е. | Времето нехае. |
Онѝ су ко Божѝч и Бъ̀гни вѐчер. | Те са като Коледа и Бъдни вечер. |
Ега̀ ти дадѐ Бог що ти е на̀ сърце, да ти до̀йде у ку̀йкьу. | Дано даде Бог, което ти е на сърцето да ти дойде у дома. |
То̀лку е благ, та му̀ете че га изеду̀. | Толкова е благ, че мухите ще го изядат. (Отнася се за човек) |
Ка заѝграю о̀ро, та се на̀ земи не опѝраю. | Като заиграят хоро, та земята не докосват. |
Чѐрко, овѝя човѐци су дошлѝ дом да ми расѝпу. Що да чѝним? | Дъще, тези хора са дошли да ми разсипят дома. Какво да правя? (Време разделно – дошли са годежари.) |
Пребрѝши си, бре, мустачѐте, натоварѝл си сву̀ту ма̀нджу на ньи. | Избърши си мустаците, бре, натоварил си цялата манджа на тях. |
Отра̀й се, бре, кока̀ су те у воденѝцу правѝли! | Замълчи, бре, все едно си правен във воденица! |
А̀йде мо̀ме, тѝква лозѝнкьу пу̀щи, а ти йош спиш! | Хайде моме, тиквата стъбло пусна, ти още спиш! |
Изду̀вай си дзѝндзерете, бре! | Издухай си сополите, бре! |
Замоча̀л си си о̀чи! | Напикал си си очите! (Държиш се безочливо, безсрамно.) |
Од раскръ̀сьето най-му̀чно се тръдзѝня за нѐкуде. | От кръстопът най-трудно се се тръгва нанякъде. |
Ка не стѝдза сѝла, на по̀моч доо̀ди акъ̀л. | Ккогато не стига сила, на помощ идва умът. |
Сѐнкьята све око̀л дръво̀то обика̀ля. | Сянката все около дървото обикаля. |
У̀бавото на долѐко се чу̀е, ло̀шото, йо̀ще по-надолѐко. | Хубавото се чува надалеч, а лошото – още по-надалеч. |
Кудѐ не мо̀же с вучѝ зубѝ, та̀мо с лисѝчуту опа̀шку. | Където не може с вълчи зъби, там с лисичата опашка. (Където не става със сила, става с хитрост.) |
И цръна̀ коко̀шка, бела̀ я̀йца но̀си. | И черната кокошка снася бели яйца. |
Гора̀ без крѝво дъ̀рво не мо̀же. | Гора без криво дърво не може. |
Орло̀ве се бѝю, юна̀ци с перья̀та им се кѝчу. | Орлите се бият, а „юнаците“ се кичат с перата им. |
Най-а̀рното на комшилъ̀кът е дѐка смо си поотдѐлно. | Най-хубавото на съседството е, че сме си поотделно. |
Кудѐ мѝне игла̀та, по ню че мѝне и конъ̀цът. | Където мине иглата, там ще мине и конецът. (Водачът и последователите) |
Дзъд садѐ с големѝ ка̀менье се не дзъ̀да. | Зид не се зида само с големи камъни. |
У тѝя тръня̀ци садѐ за̀йци се пръ̀цаю. | В тоя трънак само зайци се ебат. (Когато нивата не е на хубаво място.) |
Прав ко поро̀же у торбу̀. | Прав като въже в торба. |
Змия̀ му се у кьѐсу свѝла. | Змия му се е свила в кесията. (Стиснат, не ще да отвори кесията.) |
Голо̀ здра̀вье – чѝтава бо̀лес | Голо здраве – здрава болест. (Само с едно здраве не се живее.) |
Загазѝ га кѝко айду̀к у плѝтку во̀ду: гму̀рне гла̀ву – ду̀пе му се вѝди, гму̀рне ду̀пе – гла̀ву му се вѝди. | Загази като крадец в плитка вода: гмурне глава – задника му се вижда, гмурне задник – главата му се вижда. |
И на мъртъвца̀тога не му е лъ̀сно, ем букѐт прегръ̀ча, ем запа̀лену свечу̀ държѝ. | И на мъртвеца не му е лесно, хем букет прегръща, хем запалена свещ държи. (Ирония) |
Нѐма га̀че на̀дупе, запѐл кѝтку на̀д уо. | Няма гащи на задника, но закичил китка зад ухото. |
Плѐмнята изгорѐ, ама и пога̀нците изпатѝше. | Плевнята изгоря, ама и мишките пострадаха. (Ирония) |
Ако па̀дне небо̀то сѝте вра̀бци че затѝсне. | Ако падне небето ще затисне всички врабци. (Алегория, става дума за всичко живо.) |
Те га, цар, дѐка цару̀е, па до̀йде ред, ка е съгла̀сън ца̀рството да арѝже, са̀мо и са̀мо да се измо̀ча, ама цвръ̀ц! | Ето ти, и царят, дето царува, па като му дойде до главата е готов царството да подари, само и само да може да се изпикае, ама не става. |
Сѐме сѐмо, сѐме жньѐмо, а од пу̀сту вършѝдбу нѐмамо врѐме да о̀йдемо на пазАр жѝто да си ку̀пимо. | Семе сеем, семе жънем, а от пустата вършитба нямаме време да идем на пазар да си купим жито. (Ирония, за ниските добиви.) |
У Со̀вию евтинѝя – три бузу̀ за пару̀, а за сраньѐто – грош и пару̀. | В София бозата е евтина – 3 за 1 пара, но срането е грош и пара. (Ирония, след боза се ходи до тоалетна.) |
У село̀ дошлѐ нѐкве уроѐбе, та мужьѐте заборавѝше да си до̀йду на вечѐру. | В селото са дошли някакви курви, та мъжете забравиха да си дойдат за вечеря. |
Та̀я дебелогу̀за не се е запѐла у ра̀боту. | Тая дебелогъза не се е преработила. |
Бий га по̀ главу, да му не кѝнеш дрѐюту. | Бий го по главата, да не му скъсаш дрехата. (Намек за ценността на двете неща.) |
Арѐксуем те къко лѐчу на Велѝкдън. | Харесвам те като леща на Великден. (Ирония, по Великден всеки търси агнешко.) |
Пръдну̀ бу̀лката, свръши сва̀дбата. | Пръдна булката, свръши сватбата. |
Пратѝла целѝвката абъ̀р на па̀зукуту, а она̀ на виста̀нът. | Пратила целувката известие на пазвата, а тя на фустана. (Намек за това какво следва след целувка.) |
Ем бо̀лна, ем тру̀дна, ем вой ду̀ша са̀ка. | Хем болна, хем бременна, хем ѝ се иска… |
Чуж конь но̀гье нѐма, чу̀жда жена̀, ко̀сти нѐма. | Чужд кон няма крака, чужда жена, няма кости. (Не ги пазиш.) |
Не му сечѐ секѝрата на едно̀ мѐсто. | Не му сече секирата на едно място. (Кръшка по жени.) |
До ка ку̀чката не дѝгне о̀паш, ку̀чищата не тръдзѝняю по ню. | Докато кучката не вдигне опашка, кучетата не тръгват след нея. |
Нѐщо ми прижешчѐ между̀ но̀ге. | Нещо ми стана горещо между краката. (Намек) |
Що се изъпѝняш ко удовъ̀ц у о̀ро? | Какво се пъчиш, като вдовец на хорото (Изпъчването, като средство да те забележат.) |
Що се истѐдзаш ко я̀лова лисѝца? | Какво се протягаш, като ялова лисица? (Протягането, като средство да те забележат.) |
Коѐ се е пръчѝло, оно̀ че се ко̀зи. | Което е било на пръч, ще се окози. (Алегория, отнася се за момичета.) |
Пръ̀во че се удръ̀ви, па че га забѐли, па че га нама̀а, па че се разлѝзга и че омѐкне. | Пръво че застуди, после ще завали сняг, ще натрупа, ще стане хлъзгаво и накрая ще омекне. |
Къко̀ са̀ка та̀та, тъка̀ ма̀ма подмръ̀дкуе. | Както тате поиска, така мама мърда… (педалите на тъкачния стан) |
Муж ми начъ̀скье клеца̀, клеца̀, та ойдѐ да се измо̀ча. | Мъжът ми снощи куцук, куцук, та отиде да се изпикае. |
Я не ти казу̀ем да га изва̀диш, ама кой ти каза̀ да га ука̀руеш? | Аз не ти казвам да го извадиш, но кой ти каза да го вкарваш? |
Та̀тиното се пеня̀ви, ма̀миното се лига̀ви. | Татковото се пени, маминото се лигави. (Бучка/бурило за масло) |
Голо̀ у ру̀нтаво ула̀зи. | Голо в рунтаво влиза. (Ръка в ръкавица) |
Превод на използваните клетви
Преди 22 години, в зората на родния интернет, в група на най-популярния по това време форум една жена публикува клетвите на своята прабаба. Били записвани преди старицата да почине на 103 години през 1977 на. Бърза сметка показва, че прабабата е била родена преди Априлското въстание, през 1874. Това означава, че записаните клетви са битували в края на 19 век и отразяват тогавашния живот на българина от региона, обозначаван на езиковите карти като територия на преходните български говори. Тук изказвам благодарност на жената запазила това богатство и направила го достояние на широката публика.
Щом ме мѐне не чу̀еш що те у̀чим, ега̀ оглушѐеш, са̀мо гя̀вола да чу̀еш ка те о̀ка да ру̀чаш чо̀рбу от мо̀чку и янѝю от го̀вна! | Щом не чуваш какво ти казвам, дано оглушееш и само дявола да чуваш когато те вика да ядеш чорба от пикня и яхния от говна! |
Кой на̀шу ма̀цу утепа̀, мас од ню да то̀пи, ко̀лу да си сма̀же, мъртъвцѝ да ка̀ра! | Който уби котката ни, мас от нея да топи, колата да си смаже, мъртъвци да кара! |
Ега̀ му изсъ̀нат ру̀кьете до ла̀ктите, да не може леб и во̀да до у̀ста да си принѐсе! | Дано му изсъхнат ръцете до лактите, да не може хляб и вода до устата да си принесе! |
Ега̀ бел дън да не види, да окьоравѐе и омижавѐе, да се разка̀пе и разгмѝжди, црѐвата по земня̀та да му се вла̀чу, зу̀бите у ша̀пку да си сбѝра, муста̀ците у го̀вна да му нѝкну! | Дано бял ден да не види, да окьоравее, да ослепее, да се разкапе и разпръсне, червата му по земята да се влачат, зъбите в шапка да си събира, мустаците му в говна да никнат! |
Ега̀ му гуту̀рица на гъ̀рлото заста̀не, жльокня̀ да га изедѐ, жѝвеница да га разка̀пе и разгмѝжди! | Дано гутурица* на гърлото му застане, жльокня** да го изяде, живеница*** да го разкапе и разпръсне! * Конска болест, **Тумор по животните, ***Скрофула (рани по врата) |
Ега̀ га земня̀та не прибѐре, га̀рванье о̀чите да му изклю̀цаю, ву̀ци меса̀та да му изѐду! | Дано земята не го прибере, гарвани очите да му изкълват, вълци месата да му изядат! |
Ега̀ цѝганье и аламау̀нье му пашкульѐте разнѐсу! | Дано цигани и вихрушки дрехите му разнесат. (Някога дрехите на починалия са били оставяни на малоимотни, т.е. клетвата казва „Дано умре!“.) |
Ега̀ даде Господ сѐдъм чѐрки да ро̀ди, пѝпка да ги пѝпне, да ги умо̀ри, една̀ да вой оста̀не, да се ска̀пе, да се сплу̀е, па да ми до̀йде на вратѝте, меса̀ли да са̀ка, да я увѝва! | Да даде Господ седем дъщери да роди, пипка* да ги хване, да ги умори, една да ѝ остане, да се скапе, да се сплуе, па да ми дойде на вратите да ми иска покривала, да я увива. *Заразна болест по кокошките |
Превод на приказката „Лисѝца и мачъ̀к“ (Лисица и котарак)
Едъ̀н ста̀ръц има̀л мачка̀, ама тѝя мачъ̀к бил то̀лку про̀клет пакосчѝя, та на сви омръзъл. Накра̀й ста̀ръцът га турѝл у едну̀ торбу̀, однѐл га долѐку у̀ гору и га връльу̀л та̀мо. „Коптиса̀ се од туя гло̀бу!“ – рекъ̀л си ста̀ръцът. Мачъ̀кът се слуня̀л въ̀здън у гору̀ту и на̀двекер стигъ̀л до едну̀ ку̀йкьу. Укачѝл се на та̀ванът и та̀мо преспа̀л. Видѐла му се у̀бава но̀вата о̀дея и решѝл та̀мо да си живѐе. Срѝпи од та̀ванът, ѝде та си нало̀ви пога̀нци и пѝлища, наедѐ се у̀баво и оп, пай на та̀ванът, пет па̀ре за нѝща не да̀ва. Едну̀ш, ко си одѝл по гору̀ту, срѐтла га лисѝцата. „Бо̀шкье, що е са това̀? Я цел живо̀т съм у ту̀я го̀ру, а тъко̀ва жѝвинче до са̀ не съм видѐла!“, зачудѝла се лисѝцата, па се спрѐла и га праша̀ла: — Кой си ти и що тра̀жиш ту̀ва? А мачъ̀кът се накострашѝл, извуча̀л, па измняука̀л съ сву сѝлу: — Я съм Маца̀н, мѐне ме чък од Сѝбир изпратѝше да съм войво̀да на свѐте жѝвине у ту̀я го̀ру. — Алѐле, ко не съм чу̀ла я за тѐбе, войво̀до Маца̀не, заузмѝлкувала се лисѝцата – а̀йде да ми до̀йдеш на̀госье. Одвѐла лисѝцата мачка̀тога у ньо̀йнуту ду̀пку, гощава̀ла га съ що има̀ла, па га све распѝтуе: — А ти, Маца̀не, жѐнет ли си или си ергѐнин? — Ергѐнин съм – измрънкя̀л мачъ̀кът. — А па я съм дево̀йкья. О̀ти се не се ожѐниш за мѐне? – попротегну̀ла се лисѝцата? — Епа, а̀йде да се ожѐнимо. – кандиса̀л о̀дма мачъ̀кът. Донѐла лисѝцата йо̀ще ѐденье и пѝенье и почѐли да се гоща̀ваю и да се весѐлу. Веселѝли се два дъ̀на и две ночи, дока̀ пай а̀рно огладнѐли. На трѐкьиът дън тръ̀гла лисѝцата по гору̀ту да тра̀жи нѐща за ѐденье, а мачъ̀кът оста̀л до̀ма, да се одма̀ра. Тръча̀ла лисѝцата ната̀м наова̀м по гору̀ту и оп – ватѝла едну̀ па̀тицу. Понѐла я кудѐ до̀ма и те ти на пут ю срѐтъл ву̀кът. — Стой, лѝсо, да̀вай па̀тицуту! – изръжа̀л ву̀кът. — Не ю да̀вам. — Па я сам чу си ю у̀знем тъга̀е. — Ама я чу ка̀жем на моѐга Маца̀на та он че ти вѝди у̀бърже смѐткуту. — А кой е тѝя Маца̀н? — Ньѐга су га пратѝли чък од Сѝбир да бу̀де войво̀да у на̀шту го̀ру. Па я досъга̀ бѐе лисѝца-дево̀йкя, ама съ̀га съм му жена̀. — А мо̀гу ли да га вѝдим? – пита̀л ву̀кът. — О, он какъ̀в е зъл, ако нѐкой не му арѐше или не му уго̀ди, веднъ̀г га изѝжда. Ама̀ ако̀ му изпечѐш едно̀га овна̀ за добрѐ дошъ̀л и му га донесѐш, мо̀же и да оста̀неш жив. Ту̀ри овна̀тога под голѐмуту дубѝцу, та он да га вѝди, а ти се посъкрѝ нѐкуде, та да га вѝдиш од долѐко. Истръча̀л ву̀кът да тра̀жи овна̀, а лисѝцата накудѐ до̀ма. По ната̀мо лисѝцата срѐтла мѐчкуту. — Стой, лѝсо, да̀вай па̀тицуту! – изрова̀ла мѐчката. — Я си ѝди по пут, да не ка̀жем на моѐга Маца̀на, да те пра̀ти на онѝя свет! — Къв е тѝе Маца̀н? – избуча̀ла мѐчката. — Ньѐга су га испратѝли чък от Сѝбир да ни е войво̀да. Я налѝ бѐйо дево̀йкьа, ама он ме а̀рекса и се о̀жени за мѐне. — А далѝ мо̀гу да се вѝдим с ньѐга? — О, лѐле! Он е то̀лку зъл, та нѐкой ако га ма̀лко расръ̀ди, че рѝпне връз ньѐга и веднъ̀г че га уда̀ви. Ама̀ ако̀ му приго̀твиш едно̀га во̀ла и му га донесѐш, мо̀же и да спа̀сиш кожля̀чъкът. Ту̀ри вола̀тога под голѐмуту дубѝцу, а ти се нѐкуде посъкрѝ, та да га вѝдиш от долѐчко. Пошла̀ мѐчката за вола̀, а лисѝцата накудѐ до̀ма. Донѐл ву̀кът овна̀тога подѝ дубѝцуту, глѐда – мѐчката вла̀чи вола̀. — Видѐ ли, мѐцо, на лисѝцуту мужа̀тога? — Не съм. Ту̀ва чу га чѐкам, я съм тро̀мава. Ѝди га ти, ву̀че, изо̀кай. — А, мѐне ме е ма̀лко стра от то̀гова Маца̀на. – рѐкъл ву̀кът. И у тѝя амѝн покрай ньѝ протръча̀л за̀екът. Изока̀ли га ву̀кът и мѐчката и му заручѝли: — Че о̀йдеш у лѝсини и че вой ка̀жеш да до̀йду с му̀жа си ту̀ва на гоща̀вку. Нѝе смо све приготвѝли, ко що каза̀ лисѝцата. Рипѝл за̀екът да о̀ка лисѝцуту и мачка̀тога, а ву̀кът и мѐчката реклѝ да се бръ̀же скрѝю нѐкуде. Скрѝла мѐчката вука̀тога под една̀ гръмчетѝя и га позатрупа̀ла със шу̀му, а она се укачѝла у дубѝцуту. Изока̀л за̀екът лисѝцата и мачка̀тога и онѝ се накардашѝли – а̀йде, а̀йде та у гору̀ту. Пръ̀ва гьи видѐла мѐчката и рекла̀ на вука̀тога: — А бре, тѝя войво̀да Маца̀н омалѐчък ми се вѝди. Ка стѝгли под дубѝцуту, мачъ̀кът се връльѝл връз вола̀тога и почѐл да ръвѐ мѐсо със зу̀би и но̀кти. — Ту, бре, ко̀лку е ла̀ком! – рекла̀ тѝом мѐчката на вука̀тога. – Че изедѐ цѐлотога вола̀ и кока̀ нѐма да му стѝгне. Ву̀кът решѝл да понадзръ̀не, та да вѝди ту̀я алу̀ и ма̀лко поразрѝл шу̀муту. Мачъ̀кът чул, дѐка се шумо̀льи, помислѝл, да е това̀ пога̀нъц, връльѝл се и забѝл но̀кти у вучу̀ту гла̀ву. Извѝл од бо̀лкье ву̀кът, рипѝл и ку̀жнул да бѐга. Мачъ̀кът га прекова̀л од стра и рипѝл у дубѝцуту пра̀во връз мѐчкуту. „Алѐле, бо̀шкье, видѐл ме е!“ – рекла̀ си мѐчката, па̀дла на̀земи и беж у гору̀ту. Одтъга̀е свѐте жѝвине у гору̀ту треперѝле од стра од Маца̀на, а он и Лиса̀на си живея̀ли дово̀лю, та и до дън дънъ̀шънь. | Един старец имал котарак, но той бил талкова проклет пакостник, че омръзнал на всички. Накрая старецът го сложил в една торба, отнесъл го в далеч в гората и го изхвърлил там. „Отървах се от тая беда!“ – казал си старецът. Котаракът се лутал из гората цял ден, а надвечер стигнал до една къща. Качил се на тавана и там преспал. Видяла му се хубава новата стая и решил там да си живее. Скочи от тавана, иде та си налови мишки и пилета, наяде се хубаво и хоп, пак на тавана, пет пари за нищо не дава. Веднъж, както си ходел по гората, го срещнала лисицата. „Боже, какво е това сега? Аз цял живот съм в тая гора, а такова животно не съм виждала!“, зачудила се лисицата, па се спряла и го попитала: — Кой си ти и какво дириш тук? А котаракът се наежил, извил, па измяукал с всичка сила: — Аз съм Мацан, изпратиха ме чак от Сибир да съм войвода на всички животни в тая гора. — Алеле, как не съм чула за теб, войводо Мацане, – заумилквала се лисицата – хайде да ми дойдеш на гости. Отвела лисицата котарака в дупката си, гощавала го с каквото имала, па го разпитва: — А ти, Мацане, женен ли си или си ерген? — Ерген съм – измрънкал котаракът. — А пък аз съм девойка. Защо не се ожениш за мене? – попротегнала се лисицата? — Ами хайде да се оженим. – кандисал веднага котаракът. Донесла лисицата още ядене и пиене и почнали да се гощават и веселят. Веселили се два дена и две нощи, докато пак добре огладнели. На третия ден тръгнала лисицата по гората да търси нещо за ядене, а котаракът останал вкъщи, да си почива. Тичала лисицата насам-натам по гората и хоп – хванала една патица. Понесла я към дома и те ти на пътя я срещнал вълкът. — Стой, лисо, давай патицата! – изръмжал вълкът. — Не я давам. — Ами аз сам ще си я взема тогава. — Ама аз ще кажа на моя Мацан и той набързо ще ти види сметката. — А кой е тоя Мацан? — Пратили са го чак от Сибир да е войвода в нашата гора. Па аз досега бях лисица-девойка, ама сега съм му жена. — А може ли да го видя? – попитал вълкът. — О, той какъвто е зъл, ако някой не му хареса или не му угоди, веднага го изяжда. Ама ако му изпечеш един овен за добре дошъл и му го донесеш, може и да останеш жив. Сложи овена под големия дъб, та той да го види, а ти се поскрий някъде, та да го видиш отдалеко. Изтичал вълкът да търси овен, а лисицата накъм дома. По-натам лисица срещнала мечката. — Стой, лисо, давай патицата! – изревала мечката. — Я си върви по пътя, да не кажа на моя Мацан, да те прати на оня свят! — Какъв е тоя Мацан? – избучала мечката. — Него са го изпратили са го чак от Сибир да ни е войвода. Аз нали бях девойка, ама той ме хареса и се ожени за мен. — А дали може да се видя с него? — О, леле! Той е толкова зъл, че ако някой малко го разсърди, ще скочи върху него и веднага ще го удуши. Но ако му приготвиш един вол и му го донесеш, може и да спасиш кожата. Сложи вола под големия дъб, а ти се скрий някъде, да видиш от далеко. Тръгнала мечката за вол, а лисицата накъм дома. Донесъл вълкът овена под дъба, гледа – мечката влачи вол. — Видя ли, мецо, мъжа на лисицата? — Не съм. Тук ще го чакам, че съм тромава. Иди ти, вълчо, да го извикаш. — А, мен ме е страх малко от тоя Мацан. – рекъл вълкът. И в това време покрай тях претичал заекът. Извикали го вълкът и мечката и му заръчали: — Ще отидеш у лисини и ще ѝ кажеш да дойде с мъжа си тука на гощавка. Ние всичко сме приготвили, както лисицата каза. Скочил заекът да викне лисицата и котарака, а вълкът и мечката рекли да се скрият бързо някъде. Скрила мечката вълка под един гъст храсталак и го позатрупала с шума, а тя се качила на дъба. Извикал заекът лисицата и котарака и те се наканили – хайде, хайде, та в гората. Първа ги видяла мечката и казала на вълка: — А бре, тоя войвода Мацан малък ми се вижда. Като стигнали под дъба, котаракът се хвърлил върху вола и почнал да ръфа месо със зъби и нокти. — Ту, бре, колко е лаком! – рекла тихо мечката на вълка – Ще изяде целия вол и като че ли няма да му стигне. Вълкът решил да надзърне, та да види тая хала и малко поразрил шумата. Котаракът чул, че се шумоли, помислил, че това е мишка, хвърлил се и забил нокти във вълчата глава. Извил от болки вълкът, скочил и хукнал да бяга. Котаракът се уплашил и скочил на дъба право върху мечката. „Олеле, Боже, видял ме е!“ – рекла си мечката, паднала на земята и побягнала в гората. Оттогава всички животни в гората треперели от страх от Мацан, а той и Лисана си живели доволно, та чак до ден днешен. |