Робинята, която направи Кортес победител
Тя е момиче от народа науа. Има благороднически произход. Смята се, че е родена около 1500 год. Рожденното ѝ име не се знае. След смъртта на баща ѝ, вероятно е била отвлечена, след което е продадена като робиня на вожда на едно от племената на маите. Била е межу 8 и 12 годишна. Там остава за около 7-11 години и така освен родния си език науати научава два от диалектите на маите.
През 1519 е подарена на Ернан Кортес, завоевателя, от вожда на племето в знак на желание за мир. При него идва с име, което ѝ е дадено от маите и което вероятно е било Малинцин, но испанците не са разбрали звука накрая и до покръстването я наричат Малинче. Наричана е също Малина или Малинали. Покръстват я веднага. Най-близкото християнско име е Марина и така е преименувана още веднъж.
По това време конкистадорът е освободил от плен на маите испански свещеник, който докато им е робувал е научил един от диалектите им. Така младата 18-20 годишна жена е използвана като преводач при срещи с индианци, която говори със свещеника на разбирания от него диалект, а той от своя страна превежда на сънародниците си. Последният я обучава много бързо на испански и това я прави безценна за Кортес.
Така изведнъж робинята без име се превръща в уважавана от всички доня Марина. Ражда син на Кортес, а той ѝ построява къща и навсякъде я води със себе си. На всички рисунки на завоевателя от онова време тя е до него.
И тук започват подозренията, че тя не просто е превеждала на Ернан, а е управлявала. Има доказателства за това, че ролята и влиянието ѝ са били доста по-големи. В запазените разкази на конкистадори от онова време тя е наричана великата доня Марина. Запазени са признания, че след Бог, тя е с най-голяма заслуга за успеха в покоряването империята на ацтеките. Участници в събитията твърдят, че без нея е нямало да се стигне до победа. От друга страна местните източници я рисуват по-голяма от Кортес, или я представят като „по-голяма от живота“. В някои рисунки е показвана дори само тя, без Кортес.
Дали в нея се е криела хитра и властна господарка или отмъщението за причиненото ѝ през робските години е било движещата я сила, е трудно да се каже. Най-вероятно и двата фактора са определяли поведението ѝ. Иторици днес смятат, че сред нейните цели е била и тази да спаси народа си науа от ацтеките, които са хегемона на цялата територия. И успява да го стори безапелационно само за година, като убеждава всички недоволни племена да се обединят около испанците.
Днес отношението в Мексико към нея е двояко. Някои я виждат като основополагаща фигура на мексиканската нация, за други тя е предател на индианския си произход. Не случано в Мексико думите malinchismo и malinchista се използват за обозначаване на хора отричащи собственото си културно наследство т.е. чуждопоклонници.
Ла Малинче, Малинали, доня Марина почива през 1529, само на 28-29 години, но не позволява на историята да я подмине.
Робът, който научи Джак Даниелс да прави уиски
Нейтън „Ниърест“ Грийн – робът, който научи Джaспър (Джак) Даниел да прави уиски. Трябваше да мине век и половина, за да бъде историята разказана такава, каквато е.
През 1857 някъде в Тенеси едно 8 годишно хлапе помага на местния свещеник, бакалин и собственик на малка дистилерия срещу дребни центове. Момчето е Джаспър Нютън Даниел. Забелязвайки интереса му към технологията на уискито, свещеникът го запознава с работещия при него като главен дестилатор роб Нейтън. Твърди се, че го е представил като най-добрия майстор на уиски, когото познава, и посъветвал Нейтън да обучи малчугана. Чичо Нейтън разкрива пред малкия тайните на правеното от него уиски и го обучава в производството му. Вече пораснал Джаспър отваря своя дистилерия, където взема на работа двама от синовете на учителя си. Но годините минават, историята отпрашва с бясна скорост напред и бедният Нейтън остава извън нея за век и половина.
Така или иначе все пак истината изплува. Научавайки я, една млада историчка и писателка – Фаун Уивър решава да отдаде заслуженото на чичо Нейтън като създава фондация с неговото име а след това и уиски. Днес, 5 год. по-късно Uncle Nearest е най-продаваното уиски сред черното малцинство в Америка.
Неизвестната „Безсмъртна любима“
Девет са жените, сред които е онази, наречена от Бетовен „Безсмъртна любима“ в намереното след смъртта му неадресирано писмо. Двете фаворитки са Жозефина Брунсвик и Антония Брентано. През 1957 са публикувани 13 любовни писма на композитора до Жозефина, приличащи много на неадресираното (и неизвестно дали изобщо изпращано) такова. Те накланят везната на предположенията към нея. И въпреки това тайнството остава.