Ако сте изслушали този и предния епизод на подкаста, сте забелязали, че цитираните автори са предимно американски и западноевропейски. Това не означава, че в другите части на света не се раждат афористи, съответно – афоризми. Просто ми беше по-лесно да вадя от събрани на едно място (вече подбрани) творения от различни автори, отколкото да ходя на гости при всеки творец и преглеждам цялото му творчество.
Възможно е да сте се запитвали: Нямаме ли и ние афористи? Ако не като Марк Твен, Оскар Уайлд или Волтер, то поне като Станислав Йежи Лец? На пръв поглед нямаме. Макар сред нас да има много талантливи хора, те по ред причини (които няма да обсъждам тук) не са се сдобили с известността на дадените за пример по-горе. И все пак тях ги има.
Всички знаем или сме чували за Радой Ралин и неговите кратички умотворения. Разбира се, сред тях има и много в рима и се наричат епиграми. Но епиграмата може да се разглежда като частен случай на афоризма
Подобно е и творчеството на Георги Кушвалиев. Имам честта да го познавам. Това е човек, който буквално може да говори в епиграми. Едва ли има нещо, което той да не е в състояние да вкара в дву или четиристишие. А сред тяхното море, като малки островчета тук-там – свободни от римата мисли. Книгата му „Дебили недраги“ би ви доставила удоволствие, но е с изчерпан тираж. А това само по себе си е атестат за стойността на съдържанието ѝ.
Има и чисти афористи – такива, които не използват рима. Един от тях е авторът на следната фраза: Думите скриват мислите, усмивките ги издават. Иде реч за писателя Венцеслав Константинов. Познавайки профила на аудиторията, която следи подкаста, вие вероятно го познавате като писател. И все пак ако искате, от линка в края на това изречение ще отидете до няколко негови колекции от афоризми.
Така че има родни афористи, добри са и е наслада да ги чете човек. Приятно четене!